Паркът край замъка

Катерина стоеше на един хълм от който си виждаше целия пейзаж.Въздухът беше изпълнен с миризмата на цъфналите цветя. Някой друг би казал, че това място е безумно красиво, но за нея то беше ужасно. Единствено гъстата мъгла и полумракът и харесваха. Мразеше Хогуортс и всичко свързано с него.
Стоеше на хълма и си мислеше за скорошните събития. Защо по дяволите директорът реши да потърси точно нея.
- Трябва да е много отчаян за да дойде при мен- каза си тя.
Той знаеше, че тя не е най-правилният избор за учител. Всъщност тя изобщо си нямаше идея какво да прави с ученици. Вероятно щеше да и е по- лесно да избие всички в стаята, от колкото да ги научи на нещо. Защо тогава беше приела да дойде?
- Защото трябваше да се махна от онова ужасно място, ето защо.
Азкабан беше толкова отвратително място и само мисълта за него я караше да настръхва.
Беше стояла доста дълго там преди да тръгне към училището. С всяка стъпка ставаше все по- нервна и по- нервна. Единственото което я спираше беше очаянието.
- Нищо не е по-лошо от Азкабан. Нищо не е по- лошо от Азкабан.- Повтаряше си тя сякаш за да повярва на думите си.